Как се прави Червено Вино

Етикет

Днес ще ви разкажа как се прави червено вино, или поне как го правя аз.
Признавам си, правя за първи път вино, но смея да твърдя, че се получи страхотно вино с омагьосващ рубинен цвят и приятен мек вкус и аромат.

Малко късно обрахме гроздето тази година, но за сметка на това беше сладко. Гроздето расте в домашната градина и са около 3-4 сорта бяло и червено грозде. Денят беше необичайно топъл и цялата процедура по обирането беше дори забавна, докато не ме ужили... оса. За щастие беше по върха на пръста и веднага притичах до дома, за да потъркам с нож мястото, за да извадя жилото. Успях и болката веднага изчезна. Е, пръстът беше подут известно време, а след няколко дена дори започна да сърби.

Да проследим стъпките за направа на Червено вино:

Стъпка 1 Почистване

Изчистете старателно гроздето от чепките, гнилите зърна и листата.

Стъпка 2 Мачкане

Смачкайте гроздето с гроздомелачка или преса за грозде директно в пластмасовия бидон, в който в последствие ще протече ферментацията. Задължително съдържанието на бидона трябва да заема максимум 2/3 от обема му, тъй като при ферментацията масата се навдига значително. Винаги измивайте бидона идеално, преди да сложите гроздето в него!

Стъпка 3 Захарност

Веднага след смачкването на всичкото грозде, измерете със захаромер захарността. Трябва да е 22-24%. Нашето грозде беше със захарност 21% и трябваше да добавим захар. Добавих почти един пакет и половина захар, разтворена в кофичка с 3-4л топла вода. Разбърках, докато се разтвори добре и след това излях сместа в смачканото грозде. Измерих захарността и вече беше 22,5%.

Стъпка 4 Буйна ферментация

Буйната ферментация обикновено трае около 7-10 дни. В нашия случай, поради ниската температура на помещението, тя започна 4-5 дена по-късно и трая 8 дена. По време на буйната ферментация разбърквах гроздето с дървена бъркалка в началото по 2 пъти дневно, след това по 3-4 пъти на ден. Бидонът се покрива с капак, но не херметично затворен. Гроздето се разбърква, за да не засъхва повърхностният слой, който се навдига като шапка, както и да влиза кислород за дишането на дрождите и да се отделя въглеродният двуокис.
По време на буйната ферментация захарността спадаше с по 2% на ден.

Стъпка 5 Тиха ферментация

След като гроздето достигна захарност 6% го прецедихме през марли и го подготвихме за тихата ферментация. За целта използвахме чисти стъклени дамаджани. Прелях виното и затворих добре съдовете с дървени тапи, като от всяка тапа изведох маркуче, прикрепено херметично с парафин, чийто край потопих в буркан, пълен с вода. В него очаквах да бълбука отделящият се кислород, но за жалост, докато приключим с всичките процедури, явно ферментацията беше приключила и бълбукане нямаше. Въпреки това дамаджаните престояха така с маркучетата месец.

Стъпка 6 Претакане

След месец виното се беше избистрило, но на дъното имаше дебела утайка, т.нар кал. Утайката се премахва след избистряне на виното, за да не придобива нежелани аромати и вкусове.
С прозрачен шлаух източих виното, без да стигам до калта, измих дамаджаните и върнах претаканото вино обратно. Затапих добре. Хубаво е да се съхранява в тъмно помещение с постоянна температура (между 5° и 18°C).

Ако варите ракия от останалите от виното джибри, може да запазите утайката, за да я добавите при варенето, в противен случай я изхвърляте.

Стъпка 7 Консумация

Е! Вече е готово за консумация! Наздраве!